Автор: Нина Йорданова
Първата ми среща с техниката на говора беше в една книга в далечната 1983 г. По това време първият ми учител по актьорско майсторство Лора Керанова (R.I.P.) ми нареди „Намираш „Техника на говора“ на Черкезов и да я изядеш с кориците“. И аз като не много послушно по онова време дете, изпълних поръчката.
На следващата година НАТФИЗ не хареса моята дикция отново и се наложи да се консултирам, този път с великия Петър Петров (R.I.P.).Добре, че и двамата бяха колеги и приятели на майка ми (Люба Цонева, (R.I.P.)). След като ме изслуша, Петър Петров, предложи да прочета „Техника на говора“, на Черкезов, но завърши озадачено „О, ти вече си я чела, нямам какво повече да поправя!“. Но на НАТФИЗ и това не им хареса, Истината беше, че по онова време, за да те приемат , трябваше да носиш името на майка си ( т.е. на актьора в семейството). Аз носех фамилията на баща си (Петър Йорданов (R.I.P.)), но пък това ми позволи една година да асистирам на един от най-великите режисьори по онова време проф. Островски
(R.I.P.) .
Няколко години по-късно, когато Петър Петров разбра какво уча, ми направи подарък – една невероятна негова техника за постановка на звук Л през гравитацията. Още я използвам, както и наученото от книгата.
Но сега искам да ви разкажа за книгата. Конспектирах я, за д я помня! Слушайки от последните редове на салона забележките на проф. Островски за разликата между Т и Ц в изречението „Целуни ме!“, което не трябва да звучи „Телуни ме“, както и куп други артикулационни забележки, се сещах за книгата. Някак ми се искаше да помогна, но коя бях аз , за да казвам на актьорите как да говорят.
Една година по-късно по ред причини се разсърдих на НАТФИЗ и отидох да уча Логопедия. И за да ме приемат трябваше да премина включително изпит по солфеж и пеене, за да се окаже, че специалност „Логопедия“ няма. Има дефектология! Ама каквото, такова. Разбира се четири години по-късно, когато по моя и на Благовеста Гетова идея всички си върнахме току-що получените дипломи, в които пишеше „Учител в помощно училище“ изведнъж се оказа, че „Логопедия“ има, но е специализация. Положихме логопедична клетва, също както лекарите и аз се затворих в градската библиотека да преписвам единственото останало издание на „Техника на говора“ на Черкезов. После то изчезна, прибраха го амортизирано или някой го открадна, не е важно.
Важното е, че преди 76 години един автор успява да убеди много хора, че не може да има правилна дикция без правилно движение. „Едно нормално състояние на гърлото, на гласилките, на небцето, на носните кухини, на бърните, на езика и на зъбите е наложително; целият този апарат трябва да бъде грижливо гледан“ (Черкезов, стр 17, 1945г.)
Като „една жена на 33“, толкова са годините ми практика, разбрах, че за да си логопед, трябва да си по малко от всичко – и актьор, и режисьор, и художник, и дизайнер, понякога и недипломиран лекар, и музикант, и танцьор, и готвач, и приложник. И колкото повече навлизаш в логопедичните дебри, толкова повече престават да те слушат, защото казаното преди 76 години е все още валидно, на друго по-високо научно ниво. Сега говорим за връзката между храната и говоренето, за дишането и ортодотските несгоди, ако пациентът не дъвче и не гълта правилно, за пораженията върху гласа, които се явяват поради проблеми в стомаха, но казваме същите неща.
В цялата ми 33 годишна кариера два пъти се отказвам от Логопедията – ядосана, отчаяна, ограбена, огорчена, но винаги ме връщат пациентите, за което им благодаря. Днес пред прага на третия ми отказ, ми подариха тази книга. Благодаря ти Мария Бегова.
Донесоха ми я Миряна и Петър с думите „Е, не е книгата на живота ти!“
Прочетох я за по-малко от час! И пак няма да си тръгна. Ще остана да убеждавам когото мога – не спирайте да се движите, да дишате, да се храните, да смеете, да пеете и само така ще общувате правилно и ще говорите правилно. Дори да изберете модерните жаргони като свое амплоа, поне ги артикулирайте правилно – пред себе си, пред децата си и пред собствените си постижения!
И ако можете, прочетете книгата!
Благодаря Ви, г-н Черкезов!
