Подготовката за Коледните празници е един от най – вълнуващите и вълшебни моменти в живота на децата. Повечето от тях искрено вярват, че всичките им желания и мечти могат да станат реалност. Малчуганите са запленени от коледната украса по витрините, улиците, в детските градини или навсякъде, където влязат. И в къщи, разбира се. А ако имат и рожден ден в този период, магията става пълна…
След 15 – 20 ноември хората инстинктивно започват да се настройват на коледна вълна. Трескаво се вадят коледни украси, някои предвидливи родители започват да планират и пазаруват подаръци, подготвят се пътувания, празници в образователни институции, коледни партита, игри и веселия. Това е честата картина в живота на възрастните. В живота на децата, обаче, Коледния дух има съвсем друго измерение.
Децата водят спорове: „Има ли Дядо Коледа?”, „Някой виждал ли е елена Рудолф?”, „Снежанка и седемте джуджета от семейството на Дядо Коледа ли са?”, „Как Дядо Коледа ще ми прочете писмото – той знае ли български език?” и т.н. Въпросите са неизчерпаеми и могат да ни учудят с развихреността на фантазията и стремежът към реалност. Тази диаметрална противоположност в мисленето е характерна за всеки подрастващ хлапак. Раздялата с вярата за съществуването на Дядо Коледа сякаш поставя децата в света на възрастните, от една страна, и от друга – може би ограбва последните частици фантазно вълшебство, характерно за детството. Няма рецепта, която да казва докога да поддържаме вярата в дядо Коледа и антуража му. Има инстинктивно усещане у децата кое е истина, кое празничен дух, кое – игра, и родителите могат спокойно да следват детето си, а не да се чудят върху дилемата „Истина или Коледни приказки?”. Децата задават въпроси – те искат истината, но и не я искат. Питат, а не чуват отговорите. В мига, в който са задали своя въпрос, те вече имат свой отговор. Подочуват нещо от нашия и си майсторят свой, който после с академично изражение на лицето обявяват като достоверен в детската градина, пред връстниците си или други възрастни. И така година след година, докато и те станат родители и цялата магия на Коледата започва отново…
Децата имат вълнения, свързани с родителите. Пазаруването не е тяхната стихия, освен докато не получат това, което искат. Спестете им този момент, пожалете и себе си. Коледният дух за едно дете е във времето с мама и тати, в майсторенето на сладкиши с баба и историите на дядо. Коледният дух е в изваждането, разглеждането и поставянето на украсата вкъщи. Отделете си време, пуснете си музика – спрете телевизора поне за миг, разхвърляйте на воля кутии, пликове, лампички и играчки. Началото на реденето на украсата вкъщи е повод за спомени – всяка топка има история, която е приятно да си припомним и възстановим. Измайсторете и сами поне една коледна украса – топка от стиропор, сурвачка или някаква друга щуротия. Догодина тя ще има своя история, свързана с вас и детето ви. Всъщност, зад цялото това разхвърляне и подреждане, се крие време за вас и вашето дете. Време на заедност, отдадено на дома и хората в него.
Децата искат приказки и истории с неочакван край. Майсторете ги заедно. Направете картичка, в която вложете детското умение, пожеланието и кратката детска приказна история и я подарете на близък. Припомнете си класическите детски приказки, променяйте им сюжетите, измисляйте им нов край. Заедно с лакомствата в коледния календар, дарувайте и по една приказна миниатюра, разказана от мама или татко. Нека всеки ден да е неочаквано различен от предишния – поне за 15 минути. Коледния дух в света на детето е духът на изненадите, поднесени от родителите!
Децата искат игри. Играйте! Извадете позабравени игри и играчки и развъртете една коледна игрова фиеста. Редувайте се с таткото, бабата или дядото – всеки ден по един възрастен играе целенасочено с малчугана. Превърнете подготовката за празниците в игра. Изключете за малко мобилните телефони и се отдайте на играта. Коледният дух е в играта между вас и детето ви!
Децата искат възхищение. Помогнете им да правят неща, които да предизвикват вашето и на близките ви одобрение и възхита. Насърчете детето да отдели стари и запазени дрехи и играчки и заедно ги дарете някъде. Подбуднете го да сътворява картички, играчки за украса, да нареди малка елха за мечоците, куклите, батманите и другите герои, живеещи в детската стая. Направете обща коледна картина с бои, ръце и четки, закачете я на видно място, радвайте й се. Танцувайте, пейте, правете мини представления вечер за семейството си. Измисляйте смело подобни неща –Коледният дух е в усмивките на нашите деца!
Хенриета Илиева – психолог
Списание „Кенгуру” 2009 г.
