Веднага си помислихте, че става въпрос за злояди деца? Този път не.

            Децата неофоби и децата отказващи да дъвчат (“peaky eater”) се забелязват от родителите обикновено към края на втората година. Истината е, че и двете състояния си имат причини, които се наблюдават още от момента на раждане, но действителното начало е около 17 месец.

            Неофобията е състояние, при което детето отказва да яде нова, непозната до момента храна. Обикновено в началото майката отдава отказа на „по-различния” или по-специфичния” вкус на детето или на неговия инат или проява на характер. С течение на времето този отказ се превръща в демонстративно поведение към храната и изява на предпочитания за приемане на определена „любима” храна. Децата неофоби не са злояди, напротив имат доста добър апетит, но само за определени неща. Те имат предпочитания към вида на храната, нейния вкус, съда, в който е предложена храната, дори бурканчето, от което е изсипана. Състоянието започва около 17 месец и отшумява към петата година.

Какви са причините?

 

Децата отказващи да дъвчат демонстрират друго състояние, при което също се приемат достатъчни количества храна за деня, но само в течно, полутечно или пасирано състояние. Те нямат предпочитание към вида на храната, а само към нейната консистенция.

Какви са причините?

Много майки смятат, че уменията за дъвкане са свързани с появата на зъби и по тази причина предлагат по-едра храна на децата едва след 12 месец. Това късно захранване може да доведе детето до състояние близко по вид до отказ от дъвкане, но причината за него е лисата на опит на детето, а не нарушен хранителен механизъм.

Защо трябва да обръщаме внимание на тези състояние на отказ от хранене – защото те по своята същност се различават от злоядството, отшумяват около петата година и не се характеризират с липса на апетит или отказ от хранене по принцип. Тези състояния трябва да се коментират с различни специалисти, тъй като те могат да бъдат маркер (но не единствен) за сензорно интегративна дисфункция или нарушения на развитието. Родителите трябва да имат пред вид, че едно дете, което отказва или има особености при храненето може или да бъде злоядо, или неофоб или отказващо да дъвче, но не и всичко накуп. Нарушените механизми на хранене влияят на способностите на детето за комуникация – особено вербалната при отказващите да дъвчат деца и социалната при неофобите, тъй като те не отчитат храненето като форма на общуване в семейството или друга социална група (детска градина).

Какво можем да направим – да потърсим съдействие от специалист за въвеждане на стратегия за подобряване или на уменията за хранене при отказващите да дъвчат деца, или повишаване на интереса към храната и храненето като форма на общуване.

Храненето е ритуал, по време, на който хората общуват чрез поведението си, чрез консумацията на различна храна, в зависимост от културните особености на семейството или държавата и време, през което членовете на семейството споделят опит, емоция и преживяване – фактори, които направляват детето да усвои опит и да общува пълноценно.

Автор: Нина Йорданова