Връзката между родителите и децата е важен момент в цялостното ни развитие. Специалистите наричат този процес интеракция, но това не е толкова важно.
Кое е важното тогава?
Близостта
Бебето се ражда и донася радост на родители и близки. Но е беззащитно. Прегръдките, целувките, погледа, телесния контакт, разговорите, играта, храненето са стимулите, които карат нашето дете да се чувства спокойно и да расте уверено. То завладява територии – някои позволени други не. То формира бавно своето поведение. Добрата връзка с родителите мотивира детето да споделя хубави и не дотам хубави моменти, да иска и да се отказва, да ни манипулира или не. В семейството всеки има свое място – еднакво близко и еднакво далечно от останалите членове. Колкото повече споделяме с детето си, съобразно неговата възраст, толкова по-близки ставаме и толкова по-лесно и ние и то спазваме правилата. Има неща забранени за деца, но има и неща, забранени за родители.
- Доверието
Веднъж установили правилата, трябва взаимно да ги спазваме. Те са за всички. Ако в къщи не се яде шоколад, това не е забранено само за децата, а родителите тайно да похапват в кухнята. Ако сме въвели правило за обаждане по телефона при придвижване от едно място на друго, то се спазва и от мама и тати. Нашето дете също като нас се тревожи и се чуди дали постъпва правилно. Добрият пример и доверието към детето го стимулират да се отнася с респект към нашите деяния. Ако ние прощаваме и приемаме извинения, ще може и то. Но първо трябва да го научим как се прави това.„Ако си призная, ще загубя доверието му” е заучената фраза, от която първо ние се отказваме, а след това и детето. Признаването на вина или постижение, само задълбочава връзката между членовете на семейството..
Тайната
„Мамо, ще ти кажа една тайна. Пък днес тати ми купи сладолед, ама ми каза да не ти казвам. Нали няма да му кажеш?” – не за тази тайна става въпрос. Тайната е вълшебство, с което боравим всички. Тя е много важна за нашето дете, което се страхува да извади на показ мнения, твърдения или постъпки. Това вълшебство заработва единствено, когато тайната е споделена в кръга на семейството, когато всички е отнасяме с уважение към споделения момент, когато не става насила, когато сме научили детето си да разговаря с нас и ние имаме сили и време да го изслушаме.
Самочувствието
Не нашето, ние вероятно имаме в излишък. То няма да ни помогне да свалим от стената плашещия надпис „Забранено за родители”. За самочувствието на детето става дума. Правилно отгледаното дете с изградена стабилна връзка с родителите, расте спокойно и уверено. Познава правилата, не преминава границите на възрастта. Знае, че може и иска да прави това, което може. Знае, че иска повече и се стреми да го постигне, не въпреки нас, а с помощта на взаимното доверие и уважение. Самочувствието на детето ни ще свали забраната за навлизане в неговата територия с усмивка и гордо вдигната глава и ще се провикне: „Мамо, тати, вижте какво направих!”
“Забранено” за родители
Милото момиче и скъпото момче на мама и тати порастват неусетно и един слънчев съботен ден на вратата на детската стая се появява надпис “Забранено за родители”. Родителите са леко шокирани, но повечето се чувстват подготвени и героично преглъщат идващите любови, секс, емоции…
А всъщност, няколко години преди това тази “забрана” е въведена от самите възрастни. Много от семействата избягват да говорят за половата идентификация, за зачеването и раждането, за сексуалното преживяване и предпазване от нежеланите последици от секса. Младите родители се притесняват; предпочитат в детската градина учителите да поемат тази грижа, без да си дават сметка, че самите те – с типичните грижи за момче или момиче, вече усърдно са започнали процеса на въвеждане на полово – сексуалното ориентиране и изграждане на личността.
През четвъртата година, например, децата започват да се изявяват като лидери, инициатори на игри, отнасят се с по – голяма отзивчивост към потребностите на другите деца. Започват да проявяват по – голямо любопитство към процеса на научаване. Зачестяват въпросите, свързани с любовта, смъртта, живота, секса, раждането на бебето, взаимоотношенията между майката и бащата и други двойки. Препоръчително е родителите да отговарят простичко и вярно на тези въпроси, а при затруднение – да потърсят съдействие от психолога и учителката в детската градина.
Половата идентификация и сексуалното възпитание започват още от раждането на бебето. Дрешките в съответните модели и цветове, които подбираме, играчките, забавленията и игрите са също полово обусловени. Те помагат на малкото момиченце да опознае женския свят, да го припознае като свой, както и на момченцето и стремежите му да овладее пространството чрез различни движещи средства, пукащи съоръжения, топки и естествено, особено възхищение към специалните умения на “моя татко”. Повечето от родителите инстинктивно следват тези неписани полови правила, без да ограничават своите деца да надникнат любопитно и в света на другия пол. Повечето от дрехите и игрите вече са “унисекс”, но роклите са запазена марка на момичетата, така както пушкалата – на момчетата. Има момичета, които с удоволствие играят момчешки игри, в което няма нищо лошо, стига половото самосъзнание да е добре формирано, за да спестим на децата лутания и търсения в собственото им Аз и социалния свят. Същото важи и за момчетата, които плахо проявяват интерес към куклите. Изплашени родители питат: “Може ли момче да играе с кукли?”. Защо да не може? Съществуват обучителни кукли, с които се разиграват различни социални ситуации; има кукли, чрез които обучаваме децата да обличат, обуват, събуват, връзват, закопчават и т.н. Защо да не може момченцето и момиченцето да играят на семейство, в което “таткото” да готви на “бебето”, да го преоблича, а “майката” да ходи на работа или и двамата да споделят грижите си?! Това е реалност, която децата усвояват чрез играта. Времената се променят и игрите на децата заедно с тях.
За да отгледаме стабилно в своята полова идентификация дете, не бива да го ограничаваме да надниква в света на другия, интересния пол, а да развиваме толерантността му и честно да отговаряме на въпросите му. Родителите, които се притесняват за обяснят раждането на бебето, утре ще получат главоболие от надписа “Забранено за родители”. Съществуват помощни механизми, които да подкрепят родителите в мисията им на физиологични просветители. Има много детски енциклопедии, книжки и пъзели, които са адаптирани към възрастта, обогатени са с добри илюстративни материали и простички отговори на “притеснителни” въпроси. Интересно попадение са многопластовите пъзели, които показват развитието на момичетата и момчетата от бебе до юноши, или друг вариант – бебе в корема на майката. Децата могат да ги подреждат пласт по пласт и да се разговаря за всеки период от човешкото развитие. Ако тръгнете от тях, много по – лесно ще преминете към въпросите за любов и секс, а в по – късна възраст – за болести, бременности, презервативи и хапчета. Порастналите момичета и момчета сами ще ви успокояват, че са подготвени от самите вас за живота на големите и знаят какво правят.
И някоя слънчева сутрин усмихнатото порастнало момиче и момче ще ви намигне, ща свали надписа “Забранено за родители” и… ще ви запознае с човека, който прави усмивката още по – широка и слънчева. И вие ще си поемете дъх, защото в детството сте свършили това, което позволява усмивките да сияят на лицата на нашите деца.
Нина Йорданова – логопед
Хенриета Илиева – психолог
Списание „Кенгуру” 2009 г.
