Страх и кошмари

Тиха вечер вкъщи. Малкото съкровище е вече в леглото и очаква своята приказка. Денят е бил забързан, изнервен, с напражение между членовете на семейството, но сега всичко е отминало. Възрастният сяда уморен до детето и разказва първата история, дошла му на ум: „Имало едно време в тъмната гора един ужасен лош вълк, с ееей такива големи зъби…” Мъничето слуша притихнало, очаровано от гласа и физионимиите на големия човек и ужасено от картините, които преминават през умореното съзнание. Тъкмо да заспи и чува „поуката”: „Заспивай сега, че големия вълк ще дойде.” УАУ! Хайде, заспивай ти, да те видим как ще спиш спокойно, голям изнервен родителю!

Страхът и безпокойството са нормални човешки реакции, когато се грижат за нашето оцеляване и самопредпазване от рискови или неразумни ситуации. Всяка средна доза емоции е нормална. Децата притежават страха, напрежението и безпокойството, но почти не ги осъзнават, докато не отключим кутията на Пандора и те не се развихрят с пълна сила. Страх от тъмното, от буболечки, от змии, от огън, от улици, от хора, от детската градина, от какво ли не има при децата. От гърнето дори и ходенето до тоалетна.  Повечето от тези страхове се появяват през определени периоди от детството и затихват постепенно, без особено да тревожат семейството.  Други са провокирани от нас, възрастните, в стремежа ни да предпазим децата си. Предупреждението е добро, но постоянното натякване за опасности прави детето сковано, напрегнато, страхливо. Препоръчително е да обясним, да предложим алтернатива, да дадем право на избор, но не и да пренасяме нашите собствени страхове върху детето ни. Попитах едно дете „Возил ли си се на Виенско колело? Не. Така ли? Да, ние с мама се страхуваме от високо…” Самоидентификацията на детето с родителя, със страховете и настроенията му, не помага особено да възпитаме и изградим устойчив и решителен човек. Процесът на откъсване на детето от родителя не е приятен, но е необходим и е добре да започне от страховете. Дайте си честно сметка пред себе си кое е ваш страх и кой е детския и смело работете по този въпрос.

Страхът от тъмното идва и си отива. Родителите интуитивно напипват правилната посока – оставят лампата и вратата на детската стая отверени, разказват смешни или спокойни истории за лека нощ, поръчват на любимата детска играчка да се грижи за съня на детето /внимание, не да го пази, защото веднага следва въпроса „от какво?”/, играят игри на тъмно, за да се приеме тъмнината като скривалище и т.н. След време детето свиква със смяната на светло и тъмно и открива позитиви, което го успокоява и възвръща увереността му. При други деца, обаче, този страх продължава по – дълго и се налага целенасочена работа с детето и родителите. Променя се семейния ритъм, детето плаче, майката се премества да спи при него, всички се напрагят и нещата стават все по – лоши. Познавам деца, които в момента са 3 – 4 клас и страхът от тъмното не е преодолян, той е мъчителен за тях и семействата им. Мили родители, когато откриете в мъничето този страх, поемете въздух, останете спокойни, усмихнете се и кратко обяснете на детето, че тъмното е игра, време за сън, за тишина и спокойствие. Страхът от тъмното вечер често е страх да не бъда изоставен. Често е страх от заспиването, защото сутринта може мама и тати да ги няма… Преплита се със страха от изоставяне и е добре внимателно да помислите върху това. Там ли сте, когато детето заспива? А когато се събужда? Рядко ли ви вижда или всеки ден? Казвате ли мило всяка вечер: „Спи спокойно, обичам те, мъниче и утре ще си кажем добро утро заедно…” Използвайте търпеливо вяска вечер подобни фрази, загатвайте ясно приятни изживявания на другата сутрин, използвайте думата „заедно”, будете детето усмихнати, независимо от неговото настроение. Играйте игри в тъмното – използвайте гардероби за скривалища, под леглата крийте и намирайте интересни играчки, споменете си за играта „Сляпа баба”, смейте се на приглушена светлина, не отказвайте да оставите малка нощна лампа да свети… Правете тези неща естествено, без да фиксирате страховете допълнително. При появата на този страх включете пъзели или картинки, които показват смяната на деня и нощта, на сезоните, появата на звездите, Луната, гледайте красотата на нощното небе – отчетете факта пред  детето, че само на тъмно можем да видим звездите и т.н. Постепенно и вие, и то, ще забравите за този страх, детето ще свикне, че е нормално да има периоди на раздели – то отива на детска градина, а вие – на работа и напрежението ще спадне. Е, до следващата изненада в детското развитие, разбира се…

Дните са спокойни, нощите също. Докато писъци и ревове разтърсват дома ви някоя нощ. Детето сънува кошмар. Нормално е да се случва понякога, но е необходима намеса, ако това продължава дни или седмици наред. Мъничето изпитва дискомфорт. Повечето малчугани не си спомнят сънищата си, помнят бегло, че са плакали, а други съвсем ясно могат да разкажат какво са сънували. Препоръчвам при появата на нощните кошмари и усилването на честотата им да потърсите помощ от детски психолог или поне да уведомите педиатъра си. При липса на физиологичен проблем се прилагат програми за успокояване на децата, за отработване на сънищата и преодоляване на кошмарите. Често родителите смятат, че кошмара може да се появи от неприятни дневни преживявания. Наистина е така, но те се появяват и при драстична смяна на режима, при промяна на жилище, при постъпване в детска градина, при бурни емоционални преживявания /дори и позитивни/, при загуба на близък, при завишени изисквания или очаквания от страна на възрастните към децата. Много от емоционалните деца прехвърлят в своите сънища филмите, героите и историите, с които се занимават през деня. В детските рисунки, свързани със съня, се появяват странни чудовища, сгради и човеци, микс между реалност и въображение. Трудно е да опазим децата от телевизия и компютри, но е задължително да обръщаме внимание на филмите и картините, които поглъщат. По – добре е детето да ви разкаже надълго и нашироко страшните си измислени истории с чудовища, гормити или други създания, да го изслушате, проиграете и отвлечете после вниманието към други занимания, отколкото да си легне с идеята за тези игри и герои, които да трансформира в кошмар. Подберете спокойни, кратки, позитивни приказки за лека нощ, спомнете си какво хубави ви се е случило през деня, поговорете за това, пожелайте спокойни сънища и поддържайте режима за лягане. Помислете си какво и как изисквате от детето, говорете с учителите от детската градина за поведението му там, внимателно търсете подсказки за дискомфорт или напражение, които да премахнете. Уеднаквете стиловете на отношение към детето от страна на значимите възрастни. През нощта, при появата на плач, станете, гушнете мъничето, без да го будите, залюлейте го нежно и тихо говорете „Мама е тук. Всичко свърши. Спи спокойно. Мама е с теб”. Задръжте така, докато се успокои и усетите успокояване на дишането и съня. Мъчително е и за вас, и за децата, зная, но като възрастни ние сме длъжни да опитаме всичко, за да помогнем. Пак повтарям, ако се тревожите силно и виждате, че детето дълго страда, потърсете мопощ – в това няма нищо срамно!

Хенриета Илиева – психолог

Списание „Кенгуру” 2009 г.