Автор : Нина Йорданова
“В старинния град Лондон, в един есенен ден през втората четвърт на шестнайсети век, в бедното семейство Канти се родило момченце, съвсем нежелано от семейството си. В същия ден в богатото семейство Тюдор се родило друго английско дете – много желано от семейството си, а също и от цяла Англия. В цяла Англия не говорели за нищо друго освен за новородения Едуард Тюдор, принц на Уелс….И никой не говорел за другото дете – Том Канти, повит в парцали, освен просяшкото семейство, на което идването му на бял свят донесло само ядове.”
Марк Твен
Нека си представим подобна ситуация само в един дом в наши дни – ражда се дете – принцът на семейството и всички му даряват цялата обич на света. Той завладява семейното пространство, семейното внимание, семейните ангажименти. И няма нищо необикновено в това. Той е очакван, Той е обичан, Той е обгрижван…
Докато един ден… Оу, мама се променя. Май малко е понапълняла или не съвсем? Той подозира – някой бавно започва да му измъква короната.
И се появява Тя – малка жива кукла. Той е доволен. Тя е малка, Той я обича… само, ако можеше мама да я гушка малко по-малко. Тя лежи в леглото, малко вдига шум, защото плаче, после се прави, че говори – много е смешна. Той е доволен, въпреки че се опитва да й подражава. Така де, защо само Тя има биберони – и на него му се полагат. И защо мама да може да гушне само единия от двамата? Защо мама разбира нейните писъци и й дава каквото поиска, а Той трябва да старае да говори? Все пак Той владее положението. Има си негови играчки. Тя не ги пипа. Има си негова стая, тя не можа да стигне там…
Докато един ден Тя започва да ходи да пипа играчките му, всички пазят нея, а на него му се карат. Той разбира – короната му е отнета завинаги. Време е да отмъсти, но как? Пуска в ход в ход въображението:
„Ще бъда и аз бебе. Така мама ще обръща внимание и на мен!”
„Ще я науча да бъде като мен, щом аз мога да говоря и да спазвам правилата, значи и тя може. В краен вариант ще правя всичко вместо нея и похвали ще са за мен.”
„Ще започна да заеквам. Това го гледах някъде по телевизията. Мама ще ме заведе на логопед и ще бъде само с мен. А тя да прави каквото си иска.”
Докато един ден се появява То. Той е доволен и е отмъстен, знае правилата на войната за короната. Тя е наказана между чука и наковалнята, а То – то не знае още какво го очаква…
Детронацията е естествено състояние, което се появява в процеса на ревността и борбата за внимание между децата от семейство. Тя може да премине много бурно и с много проблемни моменти, които дават отражение върху детското развитие. Може да премине и тихомълком, със заблудата, че всичко е наред. Това е състояние, а не заболяване, въпреки че в някой по-сложни и комплицираани случай може да има дори психосоматични прояви на често вдигане на температура, повръщане, отпадналост.
Какви са възможните признаци:
***Голямото дете започва да се снижава поведението си до възрастта на по-малкото. Демонстрира се периода до първата година на малкото дете или когато едно от децата има някакъв вид увреждане или заболяване;
***Малкото дете започва да се конкурира с голямото – играе по неговия начин, с неговите играчки, интересува се от неговите книжки. В този вариант за малкото дете се получава много сериозно разминаване между моторните умения и степента на разбиране и може да се появи физиологично заекване;
***Голямото дете започва да заеква само когато е в компанията на семейството;
***Голямото дете иззема функциите на малкото – т.е. прави всичко вместо него, подхожда към него с фразата „Ти си малък, не го можеш това”. В този случай се проявява закъснение в психомоторното развитие на малкото дете.
***В присъствието на родителите, двете деца говорят едновременно за неща, които ги вълнуват, прекъсват разговорите на възрастните или се намесват в тях;
Близнаците са винаги във война за вниманието на мама. Те се имитират един друг и се конкурират във всяко едно отношение. Те са винаги в процес на детронация.
Посочените признаци не означават липса на позитивно емоционално отношение между децата. То се демонстрира в ситуации извън семейството, в които те показват сплотеност и се защитават един друг.
Какво може да се направи:
***Да се подготви първото дете за поява на следващо, като се въведат правила за разпределение на ангажиментите в семейната среда;
***Да не се вменяват задължения на голямото дете, които не са характерни за неговата възраст – детето може да помогне, а да направи нещо вместо възрастния;
***Да се разделя вниманието на родителите между децата, което се регламентира в определени часове за съвместни и самостоятелни занимания и се редува с почивка както за децата, така и за родителите;
***Да не се отделя голямото дете – напр. Да бъде изпратено при баба, докато малко порасне малкото, защото се демонстрира незаслужено наказание;
***Да се научат децата да партнират първо само с мама или с тати, като изчакват ред, след това да партнират помежду си като си разделят и споделят отговорности, задължения, игри и играчки и накрая да партнират с двамата родителя едновременно.
И когато мама и тати не могат да се справят сами, или в процеса на борба за внимание се проявят по-сериозни проблеми като промяна в поведението или речта трябва да се потърси помощ от специалисти – психолог или логопед. Колкото по-рано се преодолее периодът на ревността, толкова по-добри са взаимоотношенията в семейството и толкова по-синхронно се развиват психичните дейности и развитието на речта.
списание Кенгуру 2010 г.
