0896 777 139 пон. – пет. от 9:00 до 19:00 часа
За контакт

Логопедична терапия за деца и възрастни

 

 

Говори ли правилно?

Анелия Балтакова, логопед

Когато оставяме децата си на детска градина, често чуваме реплики от типа: 

„Добъу ден, госпозо Нацеуа“ или пък „Мамо, *еми ме по-*ано“.

Въпросите, които си задава или не си задава един родител, ставащ свидетел на неправилен изговор от детето: Кое е допустимо и докога? До каква възраст е нормално звуковете да се изговарят неправилно? Ще се появят ли сами звуковете и думите, които липсват в речта на детето? Трябва ли да търсим специалист или детето ще израсте проблема?

Децата проговарят постепенно, като този процес започва още в първите месеци от тяхното развитие. Правилното изговаряне на звуковете е свързано с функционирането на артикулационните органи и мускули – челюст, език, устни, бузи. От значение е и развитието на другите процеси в оралната област – сукането при бебетата и дъвкането при по-големите деца, подвижност на езика, в зависимост от дължината на френулума, начин на преглъщане.

Усвояването на звуковете протича в определен ред, който отговаря на естествената трудност на произношението им. През първата година от живота си децата артикулират ясно гласните и звуковете П, Б и М, като допират плътно горните и долните си устни, както и звуковете К,Г – като повдигат корена на езика към мекото небце, благодарение на правилното си гълтане. През втората година се изговарят ясно още две групи звукове: в първата се включват Т, Д и Н. Правилното им произношение – допирът на езика до твърдото небце – става основата за усвояването на по-трудните за изговор звукове, които ще се появят по-късно в хода на детското развитие. През третата година трябва вече да чуваме ясно от детето В, Ф и Х, както и неясни варианти на С, З и Ц/ Ш, Ж и Ч. Артикулирането на тези звукове изисква по-прецизно движение и контрол над говорния апарат. Затова се смята за нормално при голяма част от децата да са налице неточности в произношението и различни вариации на заменяне на тези звукове до края на четвъртата година. През петата година се изчиства артикулацията на най-трудните звукове – Р и Л. При голяма част от децата това не се случва по естествен път. А много от тях и като пораснат продължават да изговарят Л като УЪ.

За крайна граница на достигане до напълно ясен изговор за българския език се счита 5 годишна възраст. Това правило обаче не е категорично. Индивидуалният ход на развитие варира в различни граници и зависи от много фактори на средата и на ситуацията. Част от специалистите твърдят, че е допустимо до 7 годишна възраст да продължат колебанията в артикулацията в детската реч. Добре е обаче в такива случаи да се потърси помощ, тъй като детето е навлязло в училищна възраст и е желателно да се избегне негативното влияние на неправилния изговор върху възможността за четене и писане.

Пропускането на звуковете при говорене, които още не са усвоени в ранното детство се счита за естествен физиологичен процес. Когато дойде време за присъединяването на нови звукове в речта на детето обикновено първо се появяват техни изопачени варианти, като постепенно се достига до точния изговор. Това не трябва да продължава повече от няколко месеца. Същото правило важи и за замените на звуковете Ш, Ж и Ч със С, З и Ц.

Препоръчително е да се консултирате с логопед, когато:

- Закъснява появата на определени звукове според възрастта на детето

- детето заменя звукове на произволен принцип или заменя звучна и беззвучна съгласна

- детето заменя К с Т и Г с Д

- замените на Ш Ж Ч със С З Ц продължат повече от 3-4 месеца

- се затвърждава употребата на изопачен вариант на някой звук

- детето говори с език между зъбите

- речта на детето е крайно неясна и другите не го разбират

- имате случаи, в които не сте сигурни какво да правите

След всичко това не трябва да забравяме, че социалната среда има силно влияние върху развитието на говорните умения у децата. Неправилният модел за подражание има негативни последствия в по-голяма част от случаите. Неясен изговор от страна на родител или друг приближен на детето или употреба на „бебешки“ думи може да бъдат заучени лесно и бързо да се затвърдят като навик без да има други предпоставки за развитие на речеви проблеми. Повечето звукове в естествения ход на развитието децата усвояват чрез звукоподражанието. Затова то е важна част от стимулиращата среда за детето.

 

 Какво е да си логопед ?

Елвира Рангелова - логопед

"Едно от най-късметлийските неща, които могат да ти се случат, според мен, е да имаш щастливо детство".
Агата Кристи
Да бъдеш логопед е изключителна отговорност . Ставаш част от живота на всяко дете, прекрачило прага на кабинета . Превръщаш се в човек, на когото родителите могат да споделят страховете и щастливите си моменти , свързани с най-важното създание в живота им . Логопедът е човекът, с когото детето може да играе свободно , без страхове , без нужда от одобрение . Логопедът е най-добрият приятел на детето .
Всеки човек, който прекарва деня си с деца има няколко много важни задачи:
- Да ги обича ;
- Да им помага ;
- Да се наслаждава на времето ,прекарано с тях ;
- Да им осигури възможно най-забавните игри ;
- Да се вслушва в думите и жестовете им ;
Без обич към децата със сигурност няма как да бъдете добър логопед . Това е първото и най-важно правило на професията . Представете си следната ситуация : Идва ново дете в кабинета и вие трябва да го убедите, че тук не е страшно и няма нужда от сълзи . Какво ще направите ? Естествено ,че трябва да отгатнете какви са интересите му , какво го успокоява и коя е играта, която и двамата обичате. И от общата любов към играта ,в един момент и вие и детето ставате едно цяло .
Всъщност , логопедията е една от най-хуманитарните професии в световен мащаб . За жалост обаче , много малко хора осъзнават колко важно е това, което ние вършим в кабинета, в сензорната стая ,в Монтесори залата . Логопедът не е човек , който учи децата да говорят. Логопедът е специалист в това да помогне на детето да открие желание за комуникация като цяло . Всеки поглед ,всеки жест ,всяка нова дума в живота на детето помагат за неговото адаптиране и сливане с обществото . А какво би бил животът без тази комуникация ?
Логопедите изпитват силно пристрастяване към пазаруването в магазините за игри . С тази своя страст те доказват, че единствената разлика между тях и децата всъщност е във възрастовата. Общо взето логопедът е човек ,който се държи като дете, но мисли като възрастен.
По дефиниция логопед е човек, който се занимава с нарушения в устната и писмената реч, с комуникацията и с механизмите на хранене при деца и възрастни. Реално обаче логопедът е човек ,който се занимава активно с подтикването на децата и възрастни към комуникация . Логопедът помага на хората да опознаят света не само чрез думите , но и чрез всички сетива , които притежаваме . За детето в кабинета шишарката не е просто шишарка. Тя е допир, аромат , звук , картина и дума . И тя е това, защото за логопедът всеки един предмет, всеки един звук , всяка една картина са нещо уникално и единствено по рода си и трябва да бъдат представени и на света по същия начин.
Най-общо казано – логопедите са едни гостоприемни хора, подредили цял един малък свят в кабинета си и готови да подарят едно пътуване и опознаване на този свят на всеки ,който има нужда от това. И най-вече , логопедите са хора, пълни с любов , подкрепа и разбиране към хората и техните нужди ,трудности и проблеми.
Аз преоткривам себе си всеки ден благодарение на професията ,която избрах в живота . Откривам красотата и смисълът на живота благодарение на децата. Благодарение на хилядите изиграни игри в кабинета. Благодарение на хилядите звуци , хилядите аромати , хилядите материи , с които всеки ден се сблъсквам . Благодарение на хилядите усмивки на малките герои. Благодарение на подкрепата на родителите . Благодарение на подкрепата и разбирането от страна на колегите ми . Да бъда логопед е едно от най-прекрасните неща в живота ми . И не бих се отказала от това призвание за нищо на света. Няма нещо ,което може да замени радостта от времето ,споделено с деца . И обичта им към мен .
 

Да говорим отначало

Петя Сойчева, логопед 

Ако поровите в интернет и зададете въпроса : „Какво е говор?“ ще ви излезе следното определение : „Говорът е материална реализация на лингвистичния код. Той включва процесите: дишане, фонация, артикулация и резонация.“ Или казано по-лесно съвкупност от множество процеси, които си „партнират“ за осъществяване на разбираема за себеподобните звукова продукция.

Първият ми сблъсък с това определение беше още в първи курс на специалността „Специална педагогика“. Там разбрах, че именно говорът е нещото, с което искам да се занимавам и изучавам. Затова станах и логопед.

В практиката си се запознах с много хора, които са загубили по някакъв начин своя говор и техните истории ме докоснаха толкова силно, че мигновено разбрах, че това е едно от моите призвания.

Започнах да работя с пациент, чийто говор бе частично загубен поради инсулт. Очаквах всеки следващ час с него с голямо вълнение и нетърпение. Работихме усърдно и с всеки следващ час се мотивирахме взаимно- аз от неговия напредък, а той от моята амбиция. Постепенно станах като част от семейството му и заедно започнахме да се радвахме на успехите му. Най- голямата награда за мен бе да видя как пламъкът в очите на съпругата му се завърна. Върна се и надеждата на цялото му семейство. Той започна да бавно и плахо да се опитва да общува, да бъде себе си или поне част от миналото си. Да се чувства пълноценен.

Благодарна съм на това, че с моята професия мога да помагам на такива хора и успявам да върна пламъка в очите им. Ето за това, логопедията е много специална за мен!

 

Ау, това е книга!

автор: Албена Ковачева

То е съвършено! С чипото си носле и тези малки пръстчета, хитрата усмивка, а будните сини очи! Когато порасне ще стане инженер, химик или пък лекар! Малко човече натоварено с толкова големи мечти и надежди.

Всичко е така хубаво, все по-близо, осъществимо. Докато един ден учителката притеснена сподели, че детето изостава в четивните умения. Често заменя, размества, добавя срички, а и още срича пък неговите съученици вече четат гладко. Идва явното решение - да чете повече и ще се оправи! Така почти лавинообразно идват: етикирането като глупав, мързелив, ниската самооценка, емоционалните, поведенческите проблеми.

Трудностите в придобиване на грамотност, в овладяване на основните училищни умения - четене, писане, смятане често са обединени под общото наименование “дислексия”. Дислексията не е болест, тя е състояние, което се характеризира с особености в преработката на информацията постъпваща от различните сензорни канали. Всъщност, според статистиката всяко 10-то дете има различен начин на обработка на информацията.

Основните симптоми могат да бъдат забелязани в училищна възраст, но съществуват особености, които се наблюдават още в предучилищна възраст. Те се отнасят до моторното, когнитивно и езиково развитие. Възможно е децата с трудности в овладяването на училищните умения да имат нарушена координация, трудности в пространствената ориентация, сръчността.

Това не означава, че хората с дислексия трябва да бъдат заклеймени. Децата с такъв тип затруднения имат средно и над средното интелектуално функциониране, често развиват компенсаторно способности за креативност, поради особеностите на възприятието и обработката на информацията. Изграждат стратегии извън общоприетите и имат нетрадиционен начин на мислене и вземане на решения.

Към очертаната дотук картина е нужно да се добави навременното и правилно установяване на проблема и прилагането на специализирани интервенции от квалифицирани специалисти.

 

 

През едно квадратче 

автор: Йоана Йовчева, логопед

Не, това не е статия за Minecraft, но ученето на нови неща в логопедичния кабинет може да бъде толкова забавно, колкото компютърна игра. Това е и моята главна цел като логопед. Хората запомнят моменти, ситуации, разговори, които са ги докоснали емоционално. Създаването на положителни емоции е основата на едно приятелство между терапевт и дете. Логопедичния кабинет се превръща в замък, писта на hot wheels, зоопарк, а ние може да сме всичко, което си пожелаем. И така, вече не сме терапевт и дете, а Ариел и чайката Скатъл, която се води познавач на човешкия свят (дотолкова, че съветва Ариел да си среше косата с... вилица).

Първите доказателства за графичните ми умения са върху една стена на хол, това абстрактно произведение предизвика много емоции у близки и роднини. Но какво всъщност е нужно на детето, за да може да пише? Фината моторика се развива на базата на общата моторика. Времето преди ограмотяването на детето може да се разглежда като период на „пред придобивки“ по отношение на писането. В този период детето може да се забавлява с различни игри, които да формират схемата на тялото, пинсетния му захват, подобрят координацията око-ръка, развият пространствените му представи и графичните му умения.

Способността за писане не е само извършване на фини движения с ръка. Нужна е координация между зрението и ръката, пространствена ориентация, перцептивни умения (детето вижда някакъв еталон и чрез зрително-моторните си способности се опитва да се доближи до него), правилна стойка, стабилен захват. То трябва да може да кодира писмени символи адекватни на звуковите (връзка между звук и буква). И така казано става ясно, че писането не е толкова лесна работа, даже и за чайката Скатъл.

Сложността на процеса на писане и факта, че обединява толкова умения, нужни на детето да се справи с ограмотяването е голямо предизвикателство за мен, като логопед. Кара ме да бъда креативна. За да се задържи интереса на дете, което е изпитало трудности при овладяване на писането в училище, не би могло да бъде полезно повтарянето на училищната схема на учене. И тук идва времето за игри на буквите! Изписването им в пясък, тактилното им разпознаване, писането на букви с кубчета, клечки и каквото ни дойде на ум. Често вместо в дълги редове, в които и Скатъл може да се изгуби, ние пишем в квадратчета така всяка буква знае коя част си е от нея, „и“ не се преоблича като „н“, за да ни заблуди, „Р“ спира да взима на заем коремчето на „В“. Всички стават еднакво големи, започват да се ориентират в пространството.

Радвам се, че съм избрала да се занимавам с тази професия, всеки ден е ново предизвикателство, нова игра и нов успех за някого и за мен.

 

АБВ - или техниката на логопедите

Автор: Жаклин Христова, логопед

Детето Ви се затруднява в изговарянето на определен звук или няколко такива? Може би заменя дадени звукове с други? А този упорит език - колкото и да се опитвате да му покажете къде трябва да стои, той все пак излиза между зъбите? Ами сега? Време е да се обърнете към специалист!

Артикулационните нарушения са едни от най-честите поводи на родителите да се обърнат към логопед. Артикулацията е външната, "видима" страна на говора и съответно нарушенията й се забелязват лесно, дори и от неспециалисти в тази област. За правилното произношение на звуковете се грижат фините и добре координирани движения на езика, устните, бузите, челюстите.

Накратко - логопедът трябва да покаже набързо на детето къде да постави езика си, какво да направи с устните си, да развее магическата пръчка и сме готови, нали? Разбира се, не е толкова лесно.

Водеща при децата е играта, именно затова в логопедичния кабинет всичко се случва с помощта на игри. При нас можете да чуете - от ръмжене като мечка (Х-х-х-х) до изпускане на балон (С-с-с-с), от жужене като пчела (З-з-з-з) до шептене (Ш-ш-ш-ш), от пеене на песнички до преправяне на гласовете като герои от любимата приказка. Заедно правим сапунени мехури или балони с дъвка, издухваме перца със сламка, правим муцуни пред огледалото, разиграваме истории. По този начин, лека-полека детето без да усети започва да артикулира трудните за него звукове, да ги разграничава, да ги употребява свободно в речта си и хоп! Вълшебството се случва!

За мен лично най-важното в процеса на работа е изграждането на връзка между логопеда и детето. По този начин и двете страни си влияят положително. Детето ни допуска в неговия личен, фантастичен, детски свят, изпълнен с мечти и желания и ни дава частица от своята магия, а ние му помагаме, насърчаваме го, мотивираме да се справи с моментните трудности, а то ни мотивира да продължаваме да измислямем нови и нови игри, за да се изкачваме нагоре по стъпалата към успеха.

Нарушените звукове се повлияват бързо и резултатите не закъсняват. Желанието на децата, а и на родителите, да изпълняват упражненията, да се стараят, да са прецизни и да виждат своя общ прогрес е това което ме мотивира в работата ми с артикулационните нарушения. Чувството, когато едно щастливо дете гордо демонстрира вибрантно "Р" или едно отчетливо "С" на своите родителите, е прекрасно и ми носи огромно удовлетворение, а все пак това е най-важното в една професия.

 

Плюс, минус, равно: 

Автор: Атанаска Атанасова, логопед

Децата, в процеса на обучението си, усвояват знанията си по математика не само в рамките на един учебен предмет. Тя е в допирателна с много други науки. Това им дава възможност да осъзнаят значимостта й в ежедневието. Но, за съжаление, това, което малчуганите научават в класната стая, не винаги е достатъчно.

Всъщност, основите на математическите познания, се полагат още в предучилищна възраст. Така, децата извървяват дълъг път. Някои от самото начало не усвояват с лекота тази материя. Като има случаи, в които не се говори просто за трудности в пресмятането и леко изоставане от нивото на връстниците. При тези деца е изключително трудно да извършват елементарни изчисления. За тях е нужно много повече от едно сметало или таблица за умножение. В тези случаи се наблюдават и други фактори - трудности в областта на пространствената ориентация, паметови дефицити, обхващащи задържането в паметта на аритметични стойности. Това състояние в практиката е познато с името дискалкулия. По дефиниция, тя представлява разстройство в усвояването на математически умения при деца с нормална интелигентност. Много често може да се открие в съчетание с дислексията. 

Логопедът, по своята същност, е специалист, който освен с корекция на говора и езика, се заема и с корекция на математическите умения. За целта, в практиката различни средства ни идват на помощ. Един от най-разпространените методи, които включват разнообразни материали, свързани с математическите операции, е методът Монтесори. Монтесори-материалите обясняват всички понятия, от цифра, през умножение и деление, до дроби, и то по атрактивен и достъпен начин за децата. Сетивния им характер позволява да влязат в контакт с изолираните понятия, и чрез повторение да стигнат до същността им, да имат ясна представа за тях. В началото детето се запознава с основните термини, след което, на базата на вече усвоени, се въвеждат нови, по-сложни такива.

За да се усвоят математическите принципи по-лесно, идват на помощ и различни методи на онагледяване на понятията, като за целта терапевтът и детето могат да дадат свобода на въображението си - да използват подръчни материали и предмети от близкото обкръжение.

Има много алтернативни начини за усвояване на математическите умения: настолни игри; игри с правила; игри с движение; игри, симулиращи ситуации от ежедневието. Игрите със зарове и правила винаги ще са колоритни за децата. Тъй като математиката се използва в ежедневието, чудесен начин да я упражняваме, е и в игри като

„В магазина“, „В кухнята“ и пр. Играта на дама със събиране и изваждане, на свой ред, пък е пример за съчетаване на движение, математически изчисления и игра с правила в едно. В общи линии, е важно да се предоставя една друга гледна точка към материята.

Математиката е навсякъде около нас, затова е важно и децата да разбират нейните принципи. В процесът на усвояването на математически умения, ние, логопедите сме техни незаменими помощници. Нашата задача е да помогнем на малчуганите да навлязат в нейния свят. Да разберат, че тя може да бъде поднесена, така че да буди интереса им. Да разберат колко е важна и необходима. В обобщение, ако се подходи с креативност към материята, тя придобива друг облик в очите им.