В разгара на 21 век, когато всичко вече компютъризирано, електронизирано, социализирано и вероятно много газирано, възрастните си мислят, че знаят всичко за нас децата, за да могат да ни контролират. Проблемът им е в това, че те само така си мислят. В действителност ние децата сме много креативни манипулатори, само защото имаме достатъчно време за това – все пак ние не ходим на работа, ходим само на училище, но го възприемаме като несъвършена форма на фесйбук. Сега темата е за родителите, за това как да ги дресираме. Ето няколко варианта, в зависимост от възрастта ми. Бъдете спокойни, повечето от тях винаги се връзват:

И така – всичко с постига с рев, когато не може с малко, може с много

Ревът е онази форма на невербална комуникация, която природата ни е дала от раждането. Това е шум, който подлудява баща ти, защото е бил цял ден на работа и иска да спи, подлудява майка ти, която и без това не бива да бъде оставяна да спи и най-хубавото кара баба ти да те вземе на ръце. Не е нужно да можеш да говориш, за да можеш да ревеш. Ревеш, че си гладен, или че искаш са спиш, или че не искаш да спиш. Важното е да се научиш да го правиш по следния начин – винаги започваш да ревеш, когато майката ти е най-изморена или най-изнервена. Тя е безсилна, вдига те с надеждата да спреш, но ти не го прави. Те ще те люлее, ще те вози в количката, ще се опитва да ти дава, вода, храна, играчки – ти отказвай всичко. Просто си реви. Моментът да спреш е този, които е най-неудобен за майка ти – например, когато е права и те разхожда на ръце Млъкваш за малко, щом седне майка ти – започваш отново, Тя става ти млъкваш, тя сяда ти ревваш – купон – три дни така и тя ще бъде в състояние да те носи по цял ден, само за да има тишина. Ако номерът не мине добре с майка ти и баща ти, прицели се в баба и дядо. Те винаги имат по някоя жлъчна забележка от рода – „Аз не постъпвах така с теб“ и повярвай ми тя не е предназначена за теб, а за майка ти. Баба и дядо се дресират най-лесно. На един акъл сте си, те имат време да те дондуркат, хич не им пука дали майка ти и баща ти ще са изморени и ще имат време за това, когато се върнат. А когато не изпълняват упражнението като баба и дядо – ти ревеш, а те искат спокойствие, а ти ревеш и печелиш двубоя.

Все пак трябва да знаеш, че в един момент номерът с реването се поизтърква и затова включваме храната. Отказваме я или я изключваме, зависи, кое ще изнерви родителите ти повече

С кърменето е много лесно. Все пак това „шише“ винаги е на разположение. Най-доброто е, че не само дресираш мама, но и няма как да оставиш баща си да се докосне до нея – това е твоя запазена територия – ревеш и искаш да сучеш всеки път, когато ти скимне – не искаш да спиш- сучеш, не искаш да ходиш – пак сучеш, дошли гости – леле, някой ти влиза в пространството – скъсваш се от рев и хайде на гърдата. Все пак е по-лесно да те кърмят, от колкото да те карат да правиш разни нежелани за теб неща. Освен това, после имаш оръжие – „Няма да ям, каквото си ми сготвила, защото не идва от теб, мамо“.

Много полезен за дресировката е номерът с „Няма да ям“ това е може би най-култовата част от цялата програма. Номерът е първо е да не искаш да си отваряш устата, Обръщаш глава на страна и правиш една такава ужасна физиономия – „А, искаш ли да рева“. Майка ти е притеснена и веднага вади тайното оръжие наречено семеен театър – дрънкат ти с ключове, баща ти или някой друг роднина ти прави смешки, докато майка ти се опитва да пъхне лъжицата в устата ти. Помни, много е важно с първите две три лъжица да се задавиш и ако може да ги изплюеш не върху майка ти (на нея няма да й направи впечатление), а върху нещо, което трудно се пере. Храненето спира веднага и всички се втурват да оправят петното и ти печелиш – оставили са те на мира!

Друго е с готвената храна. Те ще ми кажат какво да ям – ха! Слагат те на стол – ревеш, поднасят ти лъжица – повръщаш!. Обаче после тайно тъпчеш хляб, щото все пак трябва да имаме сили за нов рунд. И ето идва мама с въпроса „Искаш ли?“ и ти поднася чиния като на римски богаташ. Ти обаче твърдо обръщаш главата в друга посока или се оставяш да ти бутнат нещо в устата и след това артистично го повръщаш и чакаш аплодисменти. И на всяка цена се остави на провокацията да ти пуснат телевизора или да ти дадат телефона. Йес! Ей сега сами паднаха в капана, вече си господар – няма кино, няма да ям! Дресирал си ги на 100 процента! Така си осигуряваш поне три филма на ден, всеки от тях е по около 90 минути и трябва да внимаваш, ти също да се храниш около 90 мин. Много е успешен, защото на майка ти няма да й остане време за нищо друго, освен за теб.

Внимавай, защото колкото и да опитваш има родители, които приемат всичко като игра. Един вид – забавляват се с теб и им е приятно да сте заедно. Спокойно – опитай „страх ме е да спя сам“. Първоначално отказваш да спиш дни наред и то само нощно време. През целия ден спи на воля, колкото си искаш. Майка ти няма да издържи и в един момент ще легне заедно с теб на голямото широко легло. Сега внимавай. На такова легло е много забавно да се въртиш и риташ, така че около теб винаги да има достатъчно място. След време започни да риташ само баща си. Все пак леглото е за двама, не е за трима. Баща ти с удоволствие ще се премести да спи в хола, защото за него сънят е много важен. И ето, ти отново си победител. Мама и татко правят какво Ти искаш.

Последният, но не за пренебрегване начин да дресираш родителите си е методът „Какво ми носиш“. Можеш да ги подчиниш за дълги години напред. Всичко започва, когато те тръгнат отново на работа. Ти си съкрушен, няма кого да дразниш. Остави ли са те на бавачката, но тя и без това прави само каквото й кажеш, или те пращат в социалната мрежа за обмяна на опит между децата – детската градина, училище. Там си твърде зает да преподаваш на другите как се постига дресура на учител. Затова, когато мама и татко се върнат, първият ти въпрос е „Какво ми носите?“. Естествено, в началото те не се досещат, че трябва нещо да ти донесат. Тръшни се на пода, започни да ревеш и обещай, че никога повече няма да ходиш при лошата учителка. Те ще се почувстват виновни и, за да те умилостивят, на следващия ден ще ти купят подарък. Само внимавай всеки ден подаръкът да е различен, да не се повтаря и да не ти харесва за повече от 15 мин. След това се заеми с обичайните форми на дресура. А когато родителите ти решат да те изненадат и те вземат по-рано от лошата учителка, непременно се тръшни на улицата, за да купят някоя глупост от близкия Мол. Това с Мола, може да продължи до абитуриентския бал, дори след това.

Разбира се има и други по-висши форми на дресура. Деца има по целия свят и опит от тях, колкото искаш.

Има и едни други деца, природо защитници, които решават, че е по-добре да си играеш с мама и татко, да им подражаваш и да бъдеш приятел с тях, но да знаеш – те са много скучни.

Все пак изборът е твой или на родителите ти.

Автор: Нина Йорданова, специалист ранно детско развитие