В последните няколко години все по-често се наблюдават закъснения при проговарянето на децата или затруднения в тяхното общуване със света.

Нарушението на комуникацията е затруднение в способността за приемане, пренасяне, обработка или разбиране на концепции, вербални, невербални и графични символни системи. Нарушението на комуникацията може да бъде и в желанието или възможността за двупосочна обмяна на послания.

Според разбирането на повечето автори до началото на 21 век повечето автори нарушенията на комуникацията се разделят в две големи групи: (източник ASHA)

· Нарушения, свързани със слуха – комуникацията е нарушена поради пълна или частична загуба на слуха

· Нарушения, свързани с говора и езика – комуникацията е нарушена поради затруднено говорене или разбиране на казано или прочетено

Предлагаме ви няколко насоки как според съвременните достижения в медицината, психологията и логопедията да разпознаете видовете комуникативни нарушения в следните групи (източник Ontario Association for families of children with communication disorders )

· Комуникативни нарушения, свързани със слуха – Нарушенията на слуха затрудняват или забавят реакцията на детето на определен звуков стимул. Те могат да се дължат на пълна или частична загуба на слуха, което се характеризира с това, че децата не реагират на името си, не се обръщат, когато им говорите, но могат да реагират на тропане или друга вибрация. Нарушенията на слуха могат да се дължат на лоша слухова преработка или нарушена слухова перцепция – детето може да чува, но не може да преработи какво чува и в резултат на това не може да изпълнява целеви поръчки, но може да изпълнява същите действия по свое желания. При този вид комуникативни нарушения децата често са изпращани за диагностика при аудиолог, като децата с нарушена слухова преработка или перцепция обикновено не дават отклонения при аудиометрията. Родителите трябва да бъдат запознати с факта, че самото поставяне на слухов апарат не може да възстанови комуникативното нарушение, защото не променя модела на поведение на детето, а само степента на слуха.

· Комуникативни нарушения, свързани с говора и езика – това са нарушения свързани със затруднение в произношението, плавността (заекване), продукцията на глас, четене или писане, както възможността за разбиране на чужда реч. Затрудненията се значително по-лесно преодолими, защото е запазено желанието на детето да общува, о е затруднено. Децата често се отказват да говорят или да четат, могат да имат собствена система за подаване на обратна връзка – свои мимики, жестове, знаци.

· Комуникативни нарушения, свързани с нарушения на развитието – те са свързани с невъзможността или затруднението на детето да разбере необходимостта от двупосочно общуване, поради неравномерно развитие спрямо календарната му възраст. Разпознават се с лошо партниране с родителите и други деца, стереотипна игра, липса на зрителен контакт, използване на родителите за средство за постигане или достигане на цел

· Комуникативни нарушения, свързани с нарушения на поведението или емоциите – при тези нарушения се наблюдава отказ от общуване или промяна в комуникативното поведение на детето. Всички човешки спомени са свързани с определени емоции, които ни мотивират да повтаряме или не определени действие и ситуации. Когато детето не разбира или не различава емоциите, то започва да смества правилата за поведение в определени условия, което може да доведе до социално неприемливи отклонения. Разпознават се когато детето се усмихва рядко, не може да имитира действие на родителите, партнира с обект или играчка, но не и с човек, прекалено вглъбено само в един вид дейност и в същото време не е способно да я изпълнява на друго място и в друга ситуация.

· Комуникативни нарушения, поради нарушена интеракция – интеракцията е взаимодействие между двама или повече хора. В системата родители деца взаимодействието може да бъде нарушено не само по отношение на детето – което не партнира на родителите си. Съществуват ситуации, в които родителите не партнират или не партнират правилно на децата си, с което им въвеждат модел на общуване, характерен или за друга възраст ( по-ниска или по-висока) или с друг комуникативен код ( прекалено сложен изказ или бебешко говорене, пренебрегване на норми и правила или въвеждане на социално неприемливи такива). Тези модели водят до нарушаване на мотивацията на детето да общува, която се изразява с отказ или словесна агресия. Разпознаваме ги по формата на общуване, която почти винаги е еднопосочна – от едната страна към другата, без да се дочака реакция на приемане или отказ от казаното, както и по неглижиращото или защитното поведение на родилите или на детето.l

· Комуникативни нарушения, породени от структурен или двигателен дефицит – срещат се при деца с двигателни проблеми (ДЦП или подобни) или нарушения в развитието на вестибуларния апарат и моторното планирани, във възможността за последователно изпълнение на целеви действия, както и при деца със структурни анатомични нарушения по тялото, които затрудняват говоренето или движението. Разпознават се по отказа на детето на изпълни до край определено действия или комуникативен акт, смяна на тема при разговор, без предишната да е доведена до край, отговор на въпрос с въпрос, смяна на едно действие с друго, без довършване, нестабилно внимание, непрекъснато движение с тялото или с предмет в ръцете, краката.

Комуникативните нарушения не са показател за нарушено интелектуално развитие, но могат да доведат до обучителни и интелектуални затруднения, ако не бъдат разпознати навреме. Желателно е за всяко притеснение за да се потърси консултация със специалист – психолог или логопед. Неглижирането на проблема няма да доведе до неговото преодоляване, а до забавяне във времето за снижаването му и времето за компенсация.

Автор: Нина Йорданова, логопед