ги разказва. Всички били много заети и се занимавали с обичайните възрастно важни неща. Затова един ден Ретеза и Тезерия излезли на поляната и започнали да мислят. Искали сами да си измислят и разкажат приказка,но не знаели  как. Отишли при феята на приказките и тя им казала:

Децата много обичат приказки за всевъзможни неща, дори такива, за които ние възрастните никога няма да се досетим. Ние големите, обикновено разказваме едни и същи приказки, а децата искат и нови.

Затова, за да измислим приказка, не е необходимо да бъдем писатели. Необходимо е да знаем какво искаме да кажем слушателя и какво поука да му представим.

Ретеза и Тезерия, вие сигурно не знаете какво е слушател – това е всеки, които иска да му разказваме приказка, а той да ни слуша. И да ви кажа честно колкото по-малко е детето, толкова по-добър слушател е. Всичко зависи от нас, как разказваме, колко сме искрени и колко сме интересни.

Трябват ни герои – добри и лоши, не непременно хора. Един стол също може да бъде герой. Трябват ни случка и развръзка. Трябва ни послание – най-важната част от приказката.

Добрите герои винаги носят послание, свързано с добродетелите според културните и социални разбирания на семейството. Това могат да са хора, животни, феи, вълшебница,принцове и принцеси. Възможно е да дори членовете на семейството да се превъплътят в приказни герои с небивали сили и способности.

Лошите герои често биват или пропускани или прекалено увеличени в приказките, ако възрастния желае да даде негативен пример на детето и да изведе неприемлив модел на поведение. Те винаги имат своя добър антипод, който се бори с лошотията и обикновено, в детските приказки, побеждава.

Задължителен елемент, при създаване на детските приказки, е появата на препятствие, което главния герой е необходимо да преодолее. Често се използва някакъв страх или неумение на детето, за да се покаже, че повечето от трудностите са преодолими. Героят непременно се сблъсква с вълшебства и е принуден да прави избори. Детето се приучва да търси и създава алтернативи, да използва правото си да прави избори и да носи отговорността за тях.

Каква е развръзката – в зависимост от ситуацията, която пресъздаваме, победител може да бъде добрия или лошия герой. Често пъти се въвеждат и допълнителни характери, дразнители или подкрепящи герои, които пречат или помагат на основното действие. Когато разказваме на децата си, препоръчително е да ги включваме като ги насърчаваме да въвеждат второстепенните герои и случките около тях. Освен за развитие на въображението им, така можем да се досетим и как мисли детето ни, какви опасения или радости преживява в ежедневието си.

Ние родителите, които не сме писатели, можем да разкажем приказка, като се придържаме към няколко основни правила:

Ретеза и Тезерия решили да не послушат феята. Върнали се на поляната, намерили един бръмбар и му казали:

Бръмбарчето слушало. Слушало, нищо не разбрало и си тръгнало.

Тереза и Ретезия  били много озадачени, защо Бръмбърчето си тръгнало и не искало да слуша тяхната приказка. Отговорът се криел в това, че му било скучно. Тогава те се замислили как да направят ката, че да му стане интересно и как да направят така, че тяхната приказка да оживее.

Тереза и Ретезия  решили най-напред да използват ръцете си:

След това момичетата отишли в кухнята на мама и взели по една лъжица:

Ретеза отворила гардероба и извадила от там едни големи чорапи на дядо си:

Тезерия решила да изненада Ретеза ето така:

Двете момичета поровили още малко в един стар скрин и намери различни неща от платно – торби, пантофи, вратовръзки, дори престилки и покривки. Нарисували ги и направили от тях декорите и малко реквизит.

Вие, мили родители, също можете да поразровите къщата и реди да изхвърлите всичко ненужно, да си направите един театър. Какви материали са ви необходими за това:

След като измислим приказката, можем да започнем с изработването на куклите. Добре е да ги правим заедно с децата, още по-добре, ако подсказваме и подпомагаме детето само да ги направи. Предлагаме от какво да направим добите и от какво лошите герои, от какъв материал хората и от какъв животните, как да направим призраците и чудовищата прозрачни.

Ние даваме идеята, но не забравяме, че в повечето случай децата са по-креативни от нас. На нас ни предстои да изиграем приказката. Как? Ще разберете следващия път.

Създаването на кукли от подръчни материали провокира детската фантазия и активизира общуването с възрастния. След като сте показали на децата си моделите за правене на кукли, подсигурете достатъчно материали, помагайте, но не се налагайте. Следвайте естествения ход на детското тврочество. Може да се уговорите всеки да сътвори свой герой.

Куклите отразяват моментния емоционален свят на хората, начина, по който възприемаме и преживяваме историите или собствените си приказки, които съзнателно или не сътворяваме успоредно с това, което слушаме. Куклата предава емоцията, дава й реално и обектно измерение и същевременно подпомага отреагирането на силните емоционални състояния – позитивни или негативни. Може да се получи и “скучна” кукла – помислете  дали дните на мъничето са достатъчно интересни или еднообрази, възможно ли е това да не е играта или историята за моето дете, то раздва ли се или го прави заради мен... Подобни въпроси често си задават родителите, които опитват тази игра. Не анализирайте това, което виждате – играйте. В процеса на проиграването ще намерите отговора на въпросите. Ако детето се откаже, попитайте иска ли помощ при изработването на куклата и го подкрепете. Ако отново забележите липса на интерес – сменет играта. Просто сега не е времето за нея.

            Когато кукли са готови, можем да започнем представянето на приказката направо като свободно фантазиране или като проиграем елементи от социалния свят – запознаване, представяне на персонажа, разговор за любими занимания или други неща. Децата се забавляват много, особено когато родителят променя гласа си, те го следват и партнират на хрумванията. Постепенно заемат водеща позиция в тази игра, особено когато се почувстват уверени и насърчени. В разиграването е възможно да уловите и отреагирате на страховете им, емоциите, надеждите и желанията.

Друг полезен вариант е през деня с помощта на куклите да проиграете приказката, която сте прочели предишната вечер за лека нощ. Стимулирате движенията на детето, паметта и речника. Внасянето на допълнителни елементи или герои в театралната история не бива да ви притеснява – детето знае историята и просто я развива така, както подсъзнателно я усеща и разбира.

Скрити зад куклите, децата усвояват умението да влизат и излизат от ролеви модели. Това им помага да открият различни поведенчески аспекти, да ги тренират в защитена среда, да проверят какъв отговор получават на различните си провокации и постепенно да намерят удобните за тях самите поведенчески роли. Социалните роли са много и за едно дете е трудно да се ориентира кога коя роля е необходима. Представете си само – самите вие сте майка, дъщеря, внучка, сестра, колега, приятелка, леля... Всеки миг от живота ви изисква балансиране между всички тези роли. Детето ви е в същата позиция. Необходимо е да му помогнете деликатно, за да се ориентира в поведенческите и комуникативните модели, които се изискват от него. Чрез куклите и приказките пътят е по – приемлив и безболезнен. Дори и състояния като плач, страх, викове, смях са лесно изпълними за детето, защото ги прави куклата, а то наблюдава, преживява и избира модела. Опитвайте се да провокирате децата си да примет различни роли – и на принца, и на просяка. Изненадвайте, бъдете гъвкави, играйте. Говорете като възрастен, като дете, като змей, като принцеса, като пират или кралица... Предлагайте смяна на ролите и учете детето си на гъвкави поведенчески схеми в играенето. Половин час през деня за изработване на кукла и игра с нея вече е сериозен човешки опит.

            Ретеза и Терезия били готови и пристъпили към представлението. Първо приготвили сцената:

            Издърпали една маса, покрили я с одеяло, поставили отгоре няколко вази и една саксия. Скрили зад масата готовите кукли, а отпред на пода поставили лампа, която насочили така, че да осветява сцената.

 

След това приготвили залата:

            Извадили всички столове и ги подредили един зад друг. На малки листчета написали билети и ги раздали на всички животни в гората. След това взели цветни моливи, гланцова хартия, лепило и ножица и направили програма, като нарисували по един герой и написали кой участва в представлението. Готовите програми оставили на столовете, за да има за всеки зрител.

 

Накрая Ретеза и Тезерия застанали от двете страни на входната врата и когато гостите започнали да влизат, откъснали малка част от билетите – за спомен за тях, а останалата върнали на зрителите. Загасили всички лампи и оставили да свети само тази, която озарявала сцената. Минали зад масата и тогава представлението започнало. Магията на театъра завладяла всички присъстващи. Бръмбарчето гледало и не смеело да помръдне, за да не изпусне и най-малката подробност от приказката. Гледало и си мислело: „Колко е забавна тази игра!”

 

Хенриета Илиева – психолог, Нина Йорданова - логопед

Списание „Кенгуру” 2009 г.