които сътворявах, в измислените театрални представления, които изнасяхме с децата от квартала на сцена от щайги, с бял чаршаф за завеса... Шибойко стана след време любима играчка и за малката ми сестра. Отстъпих го трудно и... след време пак си го взех.

Децата трудно се разделят с любимите си играчки, защото те са като попивателна за детските преживяни, мечтани и бъдещи емоции. В предпочитаната играчка са вплетени диалозите на детето само със себе си. Репликите, предназначени за възрастните, се поемат от играчката, ролите, които децата се опитват да играят в живота, са тренирани в игрите. Играчката е отворена за чувствата, емоциите, мислите и преживяванията на детето. Тя е партньорът в играта и е сигнал за исканото игрово партньорство, насочено към мама и татко.

Когато говорим за играта и емоциите на децата, препоръчително е да помним, че като родители мястото ни е до детето, а не над него. Забравете вашето “велико” и “безгрешно” детство. Разкажете му случки от годините, в които сте били малки, с които заедно да се посмеете и да му покажете, че всеки има право да се страхува и да греши. Необходимо е детето да усеща постоянно, че му вярваме, че го приемаме такова, каквото е! Детската радост, обич, мъка, страх, недоверие, щастие са ярки емоционални състояния, които намират своя поведенчески израз в усмивки, сълзи, нервни изблици, викове, писъци, тичане, нощни проблеми или мълчание. Не можем да спестим по – негативните емоции и чувства, но можем да подкрепяме децата си да преминат през тях и да стават все по – устойчиви. Тези състояния са естествени и са свързани с детското съзряване, със самочувствието на детето, което постепенно се приучава на правото да изразява емоциите си без да наранява околните. Като резултат децата започват по-добре да се ориентират в ситуациите и в света на емоциите. Често изграждат своите съждения на база предпочитание – емоция. Способни са да поддържат и преживяват едновременно две противоположни емоции.

Като родители, ние се грижим за детската емоционална интелигентност. Тя е свързана с умението ни да създадем уют и сигурност на нашето мъниче да се чувства спокойно, обичано, с право да изразява своята емоционалност. Внимаваме в изказа си, насърчаваме, подкрепяме, изграждаме себеоценката и самочувствието на детето си: «Хайде да направим тов(конкретното действие)»; «Сега ти можеш да се справиш и без мен, сигурен/а съм!» , или «Обичам те много и заедно можем да се справим с всичко». Препоръчително е да заменим нареждането “Направи това и това” с “Предлагам ти..., знаеш ли какво ще направим заедно..., нека решим...” Ежедневният режим, създаден от нас, прави децата ни по – спокойни и уверени в ежедневието, защитава ги от пристъпи на паника от неочаквани промени, от нервни изблици и безпокойство и е добре по – често да го спазваме, отколкото да нарушаваме. Разговорите с детето са на ниво равен – равен, като по възможност го гледаме в очите от/на неговата височина. Добре е да изброяваме последователността на нещата, които изискваме от децата. Нека нещата, които изброяваме, не са повече от 4 – 5. Така детето ще се чувства по – спокойно, че ще се справи и емоцията при изпълнение на задачата, е предимно позитивна. Определяме време за игра, за разговори, насърчаваме споделянето като разказваме и ние интересни лични кратички истории. Добре е да не се оправдаваме с липса на време. За да развиваме палитрата на детското емоционално преживяване и изразяване, за да помогнем на децата да съпреживяват и разбират чувстават и емоциите, е добре да слушаме музика и танцуваме заедно, да съчиняваме приказки, разиграваме домашен театър и използваме наборите кукли за корекции на навиците и въвеждането на правила,  вместо телевизия и компютри. Много важно е да привличаме детското внимание чрез леко докосване, погалване, почесване, а не чрез викове и тропане по масата. Разменяйте си ролите, когато обсъждане нещо – така детето ще се види чрез вас и ще разбере другата позиция по – лесно. Задавайте въпроси от типа на «Как се чувстваш днес?» или «Как мина деня ти?», за да дадете поле и свобода за споделяне и изразяване на емоционалния свят. Ако детето се притеснява или се затруднява да даде отговор, помогнете с разиграването на подобни диалози с куклите, които притежават «свободата» да говорят за чувствата и емоциите и не страхуват да изразяват по подходящ начин негативни преживявания (страхове, откази, недоверие, несъгласие, яд, гняв, ярост и т.н.).

 

В детската възраст (предучилищния период) емоциите, играта и играчките са особено свързани. Детският емоционален свят е изключително богат, цветен, понякога стряскащ за родителите като изява и дълбочина на преживявания. Емоциите и взаимоотношенията с възрастните постоянно се развиват и стъпват на по – горно ниво. Част от играчките (типове кукли) са създадени, за да помогнат да малчуганите да дадат външен израз на емоциите си, да подпомогнат родителите в игровото партньорство, да се овладеят ефективни поведенчески модели. Куклите не са само за момичета. Например разнополовите Мъпети (или т.нар. живи кукли), ръчните кукли (Петрушка, ръкавица или за пръстче) и други, могат да се използват с еднакъв успех при двата пола. След третата година повечето деца умеят да описват и диференцират ситуации, съдържащи две и повече емоции и противоположни чувства. Те съумяват да откриват причинителите в ситуациите и да се ориентират в избора на поведение. Като използват куклата, те могат да проиграват и тренират тези свои умения, да грешат в защитена ситуация и да правят избори. Мъпетите, например, позволяват на детето да партнира на родителя почти като равностоен друг, да движи, дори и непохватно куклата, да пробва различни операции и да «говори» на различни игрови езици. Този тип играчка е удобна и за родителя като захват и многофункционалност на движения и изражения. Чрез нея възрастните могат да разказват истории, да проиграват желано или нежелано поведение, да говорят с детето от позиция на приказен герой, да съчиняват и разиграват приказки.  Минавайки през игровия акт, заедно с родителя, детето вентилира позитивни и негативни емоции, без да се налага да бъде санкционирано за грешките си.

 

Имах някога любима играчка – Шибойко. Все още я имам. Мирише на детски усмивки и сълзи, на стаени спомени за сладко от малини и сърдити малки момиченца, на тайната как бързо да превръща нацупеното личице в усмихнато...

 

Хенриета Илиева – психолог

Списание „Кенгуру” 2009 г.