богата палитра от умения и способности, които могат повече от връстниците си, знаят повече и...бързо се отегчават от детската градина и училището.

Деца и младежи, които привличат вниманието ни, когато спечелят международно призвание или рязко се откроят със своите способности в областите на изкуството и науката. Тези деца също имат специални образователни потребности. Една от широките научни дефиниции за надарени и талантливи деца, гласи: “ Надарени и талантливи деца /респ. младежи/ означава деца, които са идентифицирани в предучилищна възраст или в началното или в основното училище като притежаващи изявени или потенциални способности, даващи доказателства за способност за висше изпълнение в такива области като интелектуалните, творческите, академичните или лидерските способности или при изпълнението на визуални изкуства и които по тази причина изискват услуги и дейности, обикновено неосигурявани от училищата.” Тези деца имат своите достижения, но и своите проблеми, свързани с развите на свърхочаквания към тях, често неразбиране от страна на връстниците, самота или липса на подходящи класове и учебно развитие.

Шах

Как да направим детето професор?


Много родители, в стремежа си да осигурят оптимално развитие на възможностите на своето дете, често пренасят недостигнатите свои мечти за изпълнение от децата си. Балет, тенис, рисуване, пиано, математическа гимназия...... Това са мечтите на големите. А децата – те започват да осъзнават какво биха искали да правят едва след 12-тата си година. До тогава родителите са един добър модел на подражание.

Затова Вариант 1 -  за да направим детето си професор, е необходимо да го научим да чете и пише на 5 години или ако е възможно по-рано; да го запишем на пиано, английски, немски, френски, на тенис, езда и плуване и на всяка цена да го откажем от така маловажната деност да играе.

Или вариант 2 – без да пренасяме собствените си неостижения, да осигурим синхронно развитие във всички сфери – мислене, език, внимание, личност, поведение, спорт, обща култура.

 Първите стъпки са свързани с общуването и развитието на речта, успоредно с физическите движения и грижата за детските емоции. Родителите, които общуват със своето бебе, пеят кратки песни, използват възможностите на лицевата експресивност и поддържат позитивен емоционален контакт, всъщност поставят началото на развитието на едно здраво в психически план дете, което би могло да бъде достатъчно надарено, за да успява в живота и да усъвършенства способностите си.

В периода на предучилищната възраст обучителните играчки и игри са спусъците за развитието на детските заложби. Вече говорихме за необходимостта от партниране на възрастния в детстката игра. Детето играе инстинктивно, но и се учи да играе. Особено подходящи за този важен възрастов период са играчките от дърво. Дървените влакчета, кубчетата, рингове и различни елементи, изработени от фино, но здраво, олекотено дърво и оцветени в приятни цветове, развиват детската сетивност, въображение и умения. Освен, че можем да ги използваме да научим децата да разпознават цветовете, да вгнездяват, да дърпат, бутат, строят, събарят и измислят игрови ситуации, типични за социалния живот, ние побутваме леко напред способностите им в сферите на мисленето, фината моторика, пространствените отношения и естествено, общуването с възрастните като умения за партньорство и коопериране. Изграждането на дървени кули и замъци се постигане по – лесно с помощта на тати и мама, отколкото с мъката сам да лазиш и събираш за десети път падналите и разпилени елементи. Това често води до яд, ярост и сълзи и децата започват да се отказват и захвърлят “трудната” игра или играчка. Това е момента, който възрастния е добре да усети и разпознае, да се намеси внимателно и подкрепящо “Искаш ли помощ?”, “Нека опитаме заедно!?” и т.н. Когато децата овладеят “строителството” , можете да разширите и допълните игрите с появата на животни, изработени от специална гума или други екоматериали, да се появяват човешки фигури, дървета, гари, пейки и други елементи. Можете да изграждате градове, зоопарк, детски градини и да разполагате хора и животински свят както детето пожелае.

Мат

Какво да правим с малкия професор?

 

Средата,в която расте и се развива едно може да окаже позитивно или негативно влияние върху неговата мотивация за овладяване и демонстриране на знания. Стремежът към постигане на определена задача и цел, трябва да носи удовлетворение на малкия възпитаник, да балансира доброто и лошото преживяване.

Много от децата, които изпреварват своите връстници в определени сфери на развитие могат да останат неразбрани, самотни и изолирани или да развият пренебрежително отношение към всеки, който има макар и най-малкото затруднение да изпълни определена задача. Родителите не искат такъв резултат, макар, че често достигат до него, без да усетят как се движат по течението на уникалността.

Затова играйте с бъдещите професори. Използвайте играчките и игрите според възрастта – научете детето да реди пъзели, да заобича мемори картите, да умее честно да побеждава на домино, микадо, когнито и др. Тези игри подпомагат естествения процес на развитие на паметта, мисленето, фината моторика, развиват първите стъпки в сферата на логическото, абстрактното и стратегическото мислене.

Тези страници не са за проблемите на надарените деца – те са за всички деца, които имат пълното право да се развиват като можещи, умеещи и знаещи. И това развитие започва още в ранното детство, с помощта на родители, баби, дядовци и по – късно – учителите.

Хенриета Илиева – психолог

Списание „Кенгуру” 2009 г.