Отглеждането на бебе е удоволствие, което изисква време и отдаденост. Хранене, гушкане, спане, хигиена. Всичко е важно, но кога да играем с бебето? На какво да играем?

Играта е много важна ежедневна дейност, която помага на бебето да развива своите умения за общуване, за развитие на сензорната интеграция, на възприятията и паметта, тя е основа за развитие на академичните умения детето. С детето можете да играете от момента на раждане, като го докосвате по ръцете, краката, като променяте позата му, като му показвате играчки, демонстрирате нежни шумове, като му говорите. Имайте предвид, че на бебето му трябва няколко пъти по-дълго време, за да реагира на това, което правите с него. Затова не бързайте, изчаквайте бебето да реагира, преди да покажете следващия стимул.

Ето няколко идеи за развлечение и забавление в домашни условия:

Моето тяло:

Бебетата много харесват докосване по тялото. Те играят с удоволствие с тялото си. Тази игра се нарича „игра на детето със себе си“ и продължава до около 9 месец, след което преминава в изследване на възможностите за движение на тялото. Използвайте моментите на преобличане, за да поставяте детето съблечено върху различни материи – памук, коприна, прежда, като го поставяте за кратко по гръб и по корем. Всяка игра трябва да има цел, затова предложете на детето да достигне според възможностите си ефектна интерактивна играчка. Използвайте моментите на бодърстване, за да докосвате различни части от тялото, като ги поглаждате, притискате леко, масажирате и едновременно говорите на бебето.

Искам да го пипна:

Допирът до различни повърхности и форми помага на детето да опознае света около себе си. Не му се карайте, ако поставя предметите в устата. Детето пипа обектите с ръце, с крака и с устат и езика си. Но не му позволявайте да ги ближе или суче. Предложете му да рови в съд с боб, леща, ориз, или се опитайте да откриете там заровена играчка. Сложете боб, ориз или леща в леген и поставете бебето да седне или да стъпи. Не страхувайте, но внимавайте да не лапне малко зърно. Предложете на детето играчки с различни повърхности – от плат, шумящи, дървени, гладки, грапави. Предложете му да играе с топчета и орехи. И за да има цел, премествайте намерените играчки или докоснатите предмети от едно място на друго. Не използвайте повече от 6 предмета, детето няма необходимото внимание.

Нагоре, надолу:

Опасно, но интересно. Бебета се развиват, като непрекъснато променят позицията, в която са поставени. По корем , по гръб, в седнало положение, изправени. Внимавайте, да не изпреварвате развитието, за да може вестибуларният апарат да получава винаги правилна информация. Не изправяйте детето преди да може да седи само, преди да може да застане на четири опори (длани и колене) и преди да лази. Разположете на пода различни препятствия – топка, пътечка, цилиндър от платове, за да възпрепятствате придвижването на детето, но и същевременно да го стимулирате да премине. Целта отново ще бъде достигане до предмет или до мама.

Премести ме:

Бебета обичат да пренасят предмети от едно място на друго. Повтарянето на едно действие дава сигурност. Премествайте играчки от единия край на стаята до другия, от масата на пода или обратно, от лявата към дясната страна на седналото дете или обратно. Целта на играта е да се направи куп, да се види залепен символ на дъното на коша, да се приберат играчките.

Няма ме:

Бебетата обичат да се крият, особено след като се научат да лазят. Те могат да се пъхнат в коша за пране, в гардероба под леглото. Поставете примамка (любима играчка) и я потърсете заедно. Направете си палатка между столовете, поставете тунел.

Цапам се:

Една от най-любимите игри за бебета и най-омразните за майките. Забравете подредената си къща, купете найлон или мушама, покрийте мебелите или килима и да започваме. Най-успешно се рисува върху масата с пюре. После малко по ръцете, по лицето, по мама, малко да опитам от боята и играта е готова. Стените в къщи също са добро място за цапане. Не забранявайте рисуването по стената, но определете точно на коя стена може и коя не! А защо не върху огледалото – по-лесно се почиства от стената и освен това се вижда кой какво прави.

Хайде да готвим:

Играта с храната не е разхищение, а опит – вкус, мирис, текстура. Освен това е вид захранване и превенция от хранителни нарушения. Не забравяйте, че детето може да играе с храни, които все още не яде, но не му предлагайте да играе с шоколад, сметана, ягоди, малини преди 18 месец. Не предлагайте за игра и храни, към които вие сте алергични, без да се консултирате със специалист. Непременно опитвайте храните, с които играете – вие и детето. Ако детето не е захранено, можете да опитвате само една храна на всеки 3 дни. Детето ви не е готово да се захрани, преди да може да седи.

Хвърлям, пада:

Хвърлянето на предмета трябва да има цел – да видя къде е паднал. Не подавайте всеки хвърлен предмет. Предложете на детето няколко неща, нека изхвърли всички и след това му ги подайте, като го помолите да ви показва – с ръка или поглед, къде има още, за да му ги дадете. Много е важно не да въведете забрана „Не хвърляй!“ а да определите правило – хвърлям само, когато играя на хвърляне.

Да играем на кучета:

Децата обичат да хвърлят и да носят, да лазят захапали нещо в устата, да се търкалят като кучетата. Превърнете играта в нежно състезание между вас и детето. Така му осигурявате целенасочено движение. Може да има и награда – прегръдка на финала.

Какъв е този звук?:

Звукоподражанието е важна част от ежедневието на малкото дете. То му помага да се ориентира в средата, да подава обратна връзка на родители и да комуникира. Игрите, свързани със звуци, имитации и звукоподражания стимулират развитието на речта.

Не оставяйте детето да играе с вашите вещи – дистанционното, ключовете и телефона не са играчки, а таблетите и компютрите се препоръчват след третата година.